Понякога след постове като последния си мисля, че това което изпитвам и за което пиша е малко стряскащо, плашещо и далечно за повечето хора. Въпреки че, съм убеден, че това да си излея всичко някъде е най-правилния начин да постъпя в ситуация като моята на моменти имам нужда да намеря потвърждение. Да се уверя, че не тъна в някаква самоналожена заблуда, която да ме въвлече в омагьосан кръг на страдание, болка и словоизлияния. Досега най-полезно ми е било това да срещна или да прочета за някой, който е изпитвал или преживявал нещо подобно. Независимо от факта, че хората са различни и никой извод не може да е приложим напълно в друга ситуация с други хора, с необходимото приближение това си остава най-доброто средство да проверя дали не съм се откъснал прекалено от реалността.
Затова днес, когато намерих време да погледна блоговете, които следя, се зарадвах на този пост. Дори и сам по себе си смятам, че ще е интересен за тези, които четете блога ми. Правя уговорката, че има един очевиден недостатък - писан е от американци за (основно) американци. Познах по това, че представените виждания са представени твърде опростено, понятията имат гръмки имена, които да "продадат" и е насочено към хора, които консумират бързо и смятат, че навлизането в дълбочина е излишно. Въпреки всичко това, ако се абстрахирате от стила на поднасяне и погледнете основната идея, че страданието в живота ни е неизбежно и че има начини, които да ни помогнат да го преодолеем и да бъдем пак щастливи, ще забележите някои прилики с написаното в този блог. Едната е вече споменатия цикъл на страдание и избавление, "смърт" и "прераждане". Другата е необходимостта понякога да нагазиш до шия в лайната (там наричано "Ring of Fire"), за да стигнеш до момента, когато си щастлив ("когато докосваш звездите", в термините на авторката). И не напоследно място - процесът е болезнен, мъчителен, но колкото и да те е страх, трябва да го направиш.
Не знам какво мислите, но аз се радвам, дори само заради това, че малко изненадващо и неочаквано някъде намерих естественото продължение на предишния си пост. И мъничко душевно спокойствие.
П.П. А тези дни трябва да ида до психодиспансера да ми напишат в медицинското, че не се водя на отчет при тях. Сериозно.
Затова днес, когато намерих време да погледна блоговете, които следя, се зарадвах на този пост. Дори и сам по себе си смятам, че ще е интересен за тези, които четете блога ми. Правя уговорката, че има един очевиден недостатък - писан е от американци за (основно) американци. Познах по това, че представените виждания са представени твърде опростено, понятията имат гръмки имена, които да "продадат" и е насочено към хора, които консумират бързо и смятат, че навлизането в дълбочина е излишно. Въпреки всичко това, ако се абстрахирате от стила на поднасяне и погледнете основната идея, че страданието в живота ни е неизбежно и че има начини, които да ни помогнат да го преодолеем и да бъдем пак щастливи, ще забележите някои прилики с написаното в този блог. Едната е вече споменатия цикъл на страдание и избавление, "смърт" и "прераждане". Другата е необходимостта понякога да нагазиш до шия в лайната (там наричано "Ring of Fire"), за да стигнеш до момента, когато си щастлив ("когато докосваш звездите", в термините на авторката). И не напоследно място - процесът е болезнен, мъчителен, но колкото и да те е страх, трябва да го направиш.
"Ако си уплашен до смърт, значи си на прав път"
Не знам какво мислите, но аз се радвам, дори само заради това, че малко изненадващо и неочаквано някъде намерих естественото продължение на предишния си пост. И мъничко душевно спокойствие.
П.П. А тези дни трябва да ида до психодиспансера да ми напишат в медицинското, че не се водя на отчет при тях. Сериозно.
0 comments:
Post a Comment