Думи, думи, думи

При ядрена реакция ядрото на един атом се разпада, от него се отделят неутрони и, ако наоколо има още атоми от същия елемент, те продължават процеса. Крайният резултат е един - отделя се огромно количество енергия. Разликата е дали това става неконтролирано и наведнъж (тук честа асоциация е гъбовидния облак), или контролирано и под форма, която може да се използва за по-градивни цели.

В мен протича нещо мнго подобно, с тази разлика, че вместо с радиоактивни елементи съм пълен с думи. Думи, които не спират да извират в мен. Думи, които се размножават неконтролируемо бързо. Думи, които текат в кръвта ми. Думи, които заемат съзнанието ми. Думи, които изпълат душата ми до пръсване. Всяка мисъл, всяко действие, всяка глътка въздух ражда още и още. Усещам ги как жужат в мен като полудял рояк пчели, как търсят пътя си навън като подплашени прилепи, как се свързват една с друга във фрази, изречения, текстове.

Пълен съм с тях. Следват ме навсякъде и искат своето - всяка иска да излезе навън, да се откъсне от мен, да стане част от света. Кратки, дълги, прости, сложни, нежни и обидни, до една се опитват да направят от мен своя последна пречка преди свободата. И не разбират, че не всички от тях са нужни, не всички от тях заслужават да излязат, че само някои от тях са узрели за това. Мощни, нагли, нетърпеливи горят с ярки цветове в ума ми, ускоряват пулса ми, напират да бъдат изречени.

Забравил съм кога се започна. Не знам кога ще се свърши. Знам единствено, че засега контролирам процеса и се опитвам да не мисля за облаци с формата на гъба.